Писах, трих, писах, трих. Не знам вече какво да кажа в ролята на идиотката тази седмица. (Все пак се въздържах в седмицата на заключените теми ). То и не е нужно да пиша де. И пак си знам моето. Ревността е нещо, което убива. Тя го обича. Според мен трябва нещата да се въртят там как тя да осъзнае дали го обича или го съжалява. Може би не е добре да се дават съвети за друга жена, негов друг дом. Че коя жена ще го търпи. И пак в хаоса на мисли - нейната болка - тя има нужда от нея. Разбирам я напълно. Тя има нужда някой да бъде до нея. До степен, че да я измъкне. Бързо и нагоре.

Мразя асансьорите. Но стълбите губят време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите