Може би си права,но той е едно добро същество по принцип и си го обичам.
Именно! И се хващам точно за тези твои думи. Да обичаш един човек, означава да му мислиш доброто, нали така? Представи си сега, че се връщаш при него, приемаш като саможертва всички изтормозващи сцени на ревност и свикваш да живееш с тях. Те са циклични, когато твоят човек ги преодолее, се чувства ужасно виновен и подтиснат пред теб. Той знае, че има проблем със себе си. Този негов проблем е провокиран изцяло от чувствата му към теб, т. е. ти се явяваш основният му дразнител. Той ще се чувства все по-виновен и комплексиран в твое присъствие за това, че не може да овладее ревността и като последствие все по-озлобен, познай към кого? Със сигурност не към себе си. Това са неговите инстинкти на самозащита - да прехвърли непосилното чувство за вина върху жертвата си. Нали се сещаш как година след година това добро същество ще губи от добродетелите си и ще умножава агресията си, благодарение на теб. Ти се явяваш провокатор. Допусни, че най-доброто, което може да се случи на този човек, е да живее сам, за да съхрани и умножи добрите си качества и да ги пренасочи в друг вид обич, приятелска, например. А може би и да бъде полезен като мъжка опора в живота на друга жена, към която няма да изпитва толкова силни любовни, а по-скоро приятелски чувства и ако и тя не претендира за повече, той ще има шанс да създаде дом, в който спокойствието и хармонията в отношенията ще му дадат възможност да доразвие изначалната си доброта.
Фотон е започнал с един полезен линк, аз ще ти цитирам също нещо за истинската любов, дано ти вдъхне сили и увереност, че постъпваш правилно:
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Коринтяни I гл.13
|