|
Не знам какво точно ти се е случило.
Но искам да ти кажа, че аз, когато се ядосам мога да кажа и направя такива неща, че ... е страшно. изричала съм обиди, които дори в момента, в който ги казвам знам, че не са истина.
После ми минава и край. Признавам си, че след това даже не си спомням ясно какво съм казала и направила, нито мога да обясня, защо се е случило така.
Обикновено, когато видя, че се разгневявам на някого, гледам да остана сама. И чак когато ми мине търся начини за излизане от ситуацията. И е вярно, че пристъпи на гняв имам само срещу хора, на които много държа.
И аз като твоя все имам желание да се променя, да тсана "нов" човек, но е трудно... Може месеци и години да съм "слънчице", но все някога пак ставам ураган.
Наскоро избухнах пред човек, когото много уважавам. Направо го сринах със земята. Когато ми премина, се чувствах адски разкаяна, беше ми неудобно от собственото ми държане. Отидох и му се извиних, казах му: Обещавам ти това да не се повтори никога.
А той отговори: Извинявай. Трябва много да съм те наранил, щом избухна така. Признавам си, че отначало ти се обидих, но после разбрах, че моята постъпка те е накарала да реагираш така. Трябва повече да вярваш в добрите ми намерения и да знаеш, че не искам да те засягам.
Та с цялата тази тирада исках да те помоля, да се опиташ да видиш ситуацията през неговите очи, преди да вземеш окончателно решение.
Изваждам положителното от отрицателното.
|
Re: Пак съм аз.....и пак ме боли.... [re: Ocharovatelna(brunet]
