Скъпо дете. Прегръщам те. Не за да те успокоя, а за да ти кажа, че си много наивна. Почваш със *не мисля*, ей там ти е грешката. Мисли... и предположи. Защото въпросния ти мъж е в клуба, и чете, та се къса. Защо мислиш, че ти праща писма по електронната поща. Защото не са доказателство, също като есемесите. Защото е прочел, да му искаш всичко в писмен вид. Невярваш ли. Боже, ами и аз 18 години - *не вярвах* и *непредполагах* и *не можеше да бъде*. Я помисли малко, аз каква изгода имам, за да те предупреждавам. Познавам ли го. Е, задочно ... да, имам в къщи *мамино синче*, толкова му се радвам, че която ме отърве ще я позлатя. Съгласявай се на споразумението, но се консултирай с адвоката си. Ако трябва адвоката ти да се развежда със свекърва ти. Давай й каквото иска... Има една приказка, *Като печелиш - не знаеш какво губиш, а като губиш - не знаеш какво печелиш* Айде, стига тормоз, кога ще си гледаш детенцето и ще му се радваш. Той - баща му - винаги ще му е баща. Недей да говориш лошо за него пред детето. А за развод- война, не мисля, че ще издържиш. Пък и няма смисъл. От висотата на моите разбити нерви ти казвам - давай всичко, осигури си спокойствие. Ти да не живееш 1000 години, че да се караш за два парцала (де да знам какво делите) Връщай, каквото са ти дали, ще си купиш пак... Пари да е проблема, човек да не е. Щото никой не е вечен. Всички сме гости на тази земя, и е много глупаво да се правим на велики. Ама не всеки го разбира.