Някоя, виждам, че още пишеш, затова ще се изкажа и аз...

Първо, кофти ситуация, но нито сте първите, нито сте последните...Много млади сте се оженили (не че аз съм много по-вързрастна от теб, +/-4г, с 2год. брак) и веднага дете... не сте се наживели, ти със сигурност. Както Фонтон ти писа, мъжът ти е показал най-типичното поведение с променливото настроение, но явно, че иска да положи усилието да сте заедно "наново"... Ти си натрупала малко допълнителен сексуален опит (умишлено избягвам чувствата ти към другия) и да кажем имаш по-добра база за сравнение и за пдобрение вкъщи...

Също пишеш, че обичаш мъжа си, по-различно, но го обичаш...Любовта се видоизменя, а особено след като единия погледне на страни. Хубавото в случая е, че винаги можеш да преоткриеш човека до себе си...И пак да се губите през годините (не е задължително заради изневяра), и да се намирате...Аз така виждам брака. Идеални неща няма...Нямаш гаранции за щастие със съпруга си, но няма да ги имаш и като заживееш с другия и навлезнете в ежедневието. Вече ти го казаха, влюбеността ще премине и какво ще правиш след това...А как ще приеме той детето ти? Мислиш ли реално, че можеш днес да се разделиш и утре да се пренесеш с детето у тях? Как то ще го приеме?

Според мен не си даваш сметка, колко много детето ти ще има нужда от теб при и след развода! Това значи да оставиш онзи прекрасен мъж на втори план, месеци наред...Не се самозалъгвай! Трябва да си невероятен дипломат спрямо всички...Не те плаша, просто ти казвам истината.

Не се развеждай толкова бързо! Винаги можеш да го направиш! Откъсни се за известен период от време (седмица, две) от мъжа си и от другия. Премисли трезво и реши...Много си млада, ама наистина много. Сигурно и родителите ти са те предупреждавали да не бързаш тогава...
Аз бих дала шанс на съпруга си, няколко месеца при пълно откъсване от другия, но и ти да опиташ. И да, няма да е тръпка, ще има болка, пориви да си тръгнеш дори. Просто потърпи и се опитай да се отдадеш на работата, детето и на съпруга си (да направиш нещо за него и да видиш реакцията на радост, да заминете някъде, т.н.)...Може би точно тогава ще пораснете...

А пък, ако чувстваш, че е фалшиво, ще ви е по-лесно да се разделите...ще сте опитали.

Но наистина ви трябват много сили и на двамата. Ужасно боли, когато е замесен трети човек, независимо, кой е прав и кой е крив.

Желая ти да намериш щастието!

I'll think about it tomorrow!