Здравей.Моята ситуация донякъде напомня твоята,само че аз бях третата страна.Естествено,не значи че и при вас така ще се получи,но при мен стана най-баналното. Запознах се с мъж,влюбихме се,той се 'развеждаше#,когато го срещнах.Разказа на жена си за връзката ни,аз съм говорила с нея.Живяхме 9 месеца заедно.Той беше приказен аз също.Не се гордея с това,но един ден започна да ми писва да съм всяка вечер сама,защото той трябва де види семейството си,има и дете.Първоначално бях много разбираща,но ми писна.Започнах да определям часове и роли,търсех своето място в семейство,което още съществуваше.Жена му излезе по-умна от мен.Беше добра,изчака го да си изживее тръпката и си го прибра,защото той не издържа на скандалите ми.Не,че преувеличавах,все пак го чаках 4 години,но той се върна там.Жена му беше достатъчно добра и търпелива,а аз си останах с изгубените години.Не мога да давам съвети,вероятно и аз не съм права,но мисля че не е честно да си играеш с живота на хората,ако не си решила какво ще правиш с твоя собствен.Не може дете и още двама други да живеят с мисълта какво ли ще решиш.Тази моя т.н. връзка ми издълба яма в душата,а вярвам и по-големи в душите на детето и съпругата му.Всеки ден живеех с мисълта,дали ще се разведе днес и ще остане с мен,жена му се питаше,дали тази вечер ще остане за постоянно,детето се питаше дали ще види баща си на закуска...Мисълта ми е,че това лутане в неизвестното,че някои не знае къде го сърби побърква много хора.Това беше при мен.Надявам се да решиш сама за себе си и да постъпиш правилно,но не напред и назад.Ако не си приключила един брак и започнеш нова връзка е само в твои ущърб.Ако вече се е случило,няма да ти е лесно.Всички ще те обвиняват.Успех,мила,дано постъпиш разумно!