Благодаря за отговорите на всички!

Всъщност, на места не съм се изразила добре, поради факта, че бързх да напиша всичко, опитх се да го сбия максимално .
Всъщност, аз доста наивно написах този пост... Може би трябваше да го запазя за себе си и д ане задавам този въпрос.Регистрирана съм, но наистина пожелах анонимност. Може и да съм писател и да пиша есета, но това не е свобоно съчинение:)

Относно... развод без съд и дело, имах предвид как е най-лесно - просто да ни изготвят документите, да ги подпишем, без да викат свидетели, да въвличат наши познати, за да ни нападат или защитавт съответно. ОчевАдно не знам как протича един развод...


А колкото до всички питащи се... искам да се разведа заради себе си и заради мъжа си, едва ли е редно да го поставям в подобна ситуация и друг път, а ме е страх че ако остана с него ще се повтори:) В крайна сметка, ако някой ден с моя "любоФФник" стигнем до там, че не си допадаме и не сме един за друг, ще се разделим като нормални хора. Не бил се омъжила за някой, който познавам от няколко месеца, след такъв развод... Едва ли, ако някога се омъжа втори път ще е така пребързано и необмислено, както го направих преди.

Обожавам детето си, то мен също, както обожава и баща си. С детето си се разбирам добре, въпреки че е на 4-5 годинки и никога не бих го изоставила. Както е присъщо на повечето мъже, едва ли биха се оправили за дълго с едно 4 годишно детенце и ако са около 30 годишна възраст и до сега не са се грижили за него, може би би им дошло малко в повече...

А за хората около нас имам предвид - неговите, моите родили, преди всичко.

Както и да е, БЛАГОДАРЯ, за коментарите, защото бяха много полезни за мен:) Повече няма да пиша тук, защото ми отговорихте, на това, което ми беше нужно да знам. Въпреки, че някои от коментарите бяха малко неприятни, но реални:)