Отговорих, но нещо ме кара пак да пиша. Явно съм чела писането Ви по диагонал. А проблема е сериозен. Първо - оженили сте се най-вероятно защото съпругата Ви е била бременна. Най-вероятно въобще не Ви е било до женене, но времената бяха други. И да не се ожениш за момиче, което е бременно от теб, е било равносилно да те изкарат предател. Не сте само Вие така оженен, има и много други. Е, минават годинките, търпите се, децата порастват, всяко поема по пътя си, което е нормално, и Вие оставате двамата. Ако през това време сте се обикнали, е добре. Дето казват *Брака бил по сметка, ама излязъл по любов*. Но говорите за търпене, взаимни компромиси, и т.н., което ме навежда на мисълта, че го карате по навик. Че няма за какво да си говорите, което означава, че и няма за какво да си мълчите. Защото с човека, до теб, трябва да има и за какво да си помълчиш. Че не само ти да го разбираш с поглед, но и той да те разбира, а не да те пита *Защо пак се вкисна*. Ще си позволя да перефразирам Анбра - *Който не разбира думите ти - няма да разбере и мълчанието ти*. Аз съм на 44 г. и едва ли трябва да съветвам човек на възрастта на майка ми. Но като препатила Ви казвам. Човек идва сам на този свят, и сам си отива. На никой с нищо не сте длъжен (освен на децата, докато пораснат), и никой на Вас, с нищо не Ви е длъжен. И как ще изберете да живеете си е лично Ваша работа, а не на Атанас и Спас.