Абсолютно точно - носталгия към спомените, към миналото....Нищо не е като преди.
Но мисля си , всяка сутрин като отворя очи, че навън мирише по един друг начин - сега на сняг и мъгла, но пролетта с люляците и лалетата, аромат несрещнат никъде.
И мечтая да целуна нежната бяла главичка на първото кокиче.

Бъди щастлива и винаги ще нося в сърцето си тези, които са там, далеч при носталгията.