Прочети това, което е написала авторката:

"Аз усещах в погледа му че не съм му приятна и го отблъсквам... Мина време, през което свикнахме един с друг и изведнъж спряхме да се караме, просто си говорехме, не се драчехме... но нещо липсваше и това беше тръпката, любовта. Беше се изпарила, поне от мен. Аз имах усещането, че съм в една 30-годишна връзка (имахме само няколко години брак), че съм на 60 години...

....Когато мъжът ми постави въпроса да се разделим, аз се съгласих. Той и друг път го е задавал, но мен ме беше страх да си го помисля, дори и да го исках. Но сега се съгласих... Тогава той реагира изключително неочаквано - побесня, разплака се и каза, че това е абсурд и че няма да позволи да се разделим, че ме бил обичал, как можело да си помисля, че не е така и да оставя любовта ми към него да умре....

През цялата ни връзка той не усещаше как се чувствах, че не исках да правим само това, което той каже, че исках малко повече нежност и открито държание, че исках не само някой който да работи, за да изкарва пари и с който да правя секс..."

Т.е. ти я съветваш - младата 25-годишна жена - да се учи да живее в ей този, нейния ад към днешна дата, който е описала?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите