Попаднала си в ситуация, в която се озовават мнозина след няколко години брак и дете. Тази на отчуждаването. Ако живеем в прекалена близост с един човек, имаме чувството, че все отново похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра, но ето че някой ден между пръстите ни остава само къс грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след постоянно докосване накрая се захабява, най-малкото започва да ни изглежда така. Никога вече няма да видим първоначалния й чист рисунък и красота. Човек винаги губи от прекалено интимното общуване с жени и приятели; а тогава губи понякога и основите на изградения си живот.
Живеем в 21и век и от неговото съгласие за развод нямаш нужда, но трябва да си сигурна в това, което ще направиш. Мисли, сама, спокойно, не водена от страха в сърцето, а само и единствено от познанието, че живееш твоя си живот и понеже е само един си длъжна да го "пропилееш" възможно най-пълноценно за теб.

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?