|
Здравейте,
Бих искала да ви задам няколко въпроса, отнсно един проблем, който ме мъчи доста и ми се иска просто да разбера дали има и други хора, на които се е случвало подобно нещо.
Винаги съм си мислела, че изневярата е гадно нещо, винаги съм се страхувала да не бъда предадена от човека, който обичам безумно и никога не съм изневерявала...
Омъжих се (доста млада на 20 години), всичко беше прекрасно, разбирахме се, роди ни се детенце, но изведнъж всичко се промени. Комуникацията между нас изчезна, първоначално започнахме много да се караме, дразнехме се един друг, драчехме се за най-дребното нещо... Аз усещах в погледа му че не съм му приятна и го отблъсквам... Мина време, през което свикнахме един с друг и изведнъж спряхме да се караме, просто си говорехме, не се драчехме... но нещо липсваше и това беше тръпката, любовта. беше се изпарила, поне от мен. Аз имах усещането, че съм в една 30 годишна връзка ( имахме само няколко години брак), че съм на 60 години...
Точно преди около две години нещата се промениха, в мислите ми се прокрадна друг човек... Изплаших се! Но след време свикнах и допъуснах друг, и друг... не съм изневерявала на съпруга си, тялом, но душата ми все повече и повече се отдалечаваше от него. Усещах, че и неговата от моята. До един ден... в който се запознах с един много специален човек. Той! Човекът, с който искам да бъда, с който се разбираме, с който се чувствам различно и на място, човекът, с който дори и гадните неща са прекрасни.
Моят съпруг разбра, а и аз не скрих... Не исках да лъжа никой, не можех, дори и да се опитвах. Първоначално просто излизах с въпросния мъж, но нещата станаха по-зле, бях изключително много влюбена, както и той (и все още сме). Просто е различен, с него се чувствам различно и някак си... на място. Когато съм с него забравям за всичко, за мъжа си, за детето си, за родителите си, за приятелите си. Съвесем различен живот и толкова красив!
Нещата обаче,се развиха не както очаквах. Когато мъжът ми постави въпроса да се разделим, аз се съгласих. Той и друг пат го е задавал, но мен ме беше страх да си го помисля, дори и д а го исках. Но сега се съгласих, може би защото знаех , че няма да съм самотна, когато това се случи, че ще има друг до мен, който да ми дава сигуност... а може би защото си намерих хубава работа, с добро заплащане... не знам... Тогава той реагира изключително неочаквано - побесня, разплака се и каза, че това е абсурд и че няма да позволи да се разделим, че ме бил обичал, как можело да си помисля, че не е така и да оставя любовта ми към него да умре. аз мислех, че и той ще пожелае да се разделим, че не ме обича. Само, че през цялата ни връзка той не усещаше как се чувствах, че не исках да правим само това, което той каже, че исках малко повече нежност и открито държание, че исках не само някой който да работи, за да изкарва пари и с който да правя секс...
От момента, в който реших, че искам да се разделим и му го казах, започна една агония за мен, първоначално бях в шок - не знаех какво да правя, плачех... Това започна да рефлектира и на другия човек. исках да държа на страна моят приятел, да разреша този проблем само с мъжа си и да не се отразява върху него... но нямаше как да стане, нашите взаимоотношения вече бяха минали на по-сериозно ниво..., а исках да забавя малко това... исках една нормална връзка с него, защото поради ранния ми брак имаше доста неща, които не бях усетила и на моменти ми липсваха с моя съпруг.
Мъжът ми ми говореше ужасни неща, когато разбра - обиждаше ме, после плачеше, после се смееше, после ме нападаше, после говореше против другия човек. Аз, не можех да му обесня как стоят нещата с другото момче, все пак е ужасно да говориш на мъжа си за прекрасната си любов с друг. Поне аз не се чувствам ОК да го направя. А ако знаеше как стоят нещата, нямаше да се държи така.
След два-три подобни месеца ситуацията към днешна дата е ужасна. Сега сме разделени за малко, детето е при родителите ми, но скоро трябва да си го взема. Мъжът ми не иска да се разделим, държи се приятелки с мен, промени се грижи се за външния си вид, прави нещата, които и аз. Но не същото, аз си го обичам по някакъв особен начин, не искам да го наранявам, не искам да страда, не искам да съм лош човек, но не го обичам така. Обичам друг човек и искам да съм с друг... А съм още на 25 години... Сигурна съм, че ако се върна при съпруга си нещата няма да са добре, но пък малко ме е страх да поема цялата тежест, защото все още никой от приятелите и роднините ни не знае и в един момент като го обявим, всички ще напраднат мен, ще ме обиждат и ще бъде ужасно, той няма да иска да ми даде развод. Страх ме е от целия ад, който ще се стовари... И все пак, нямам право да живея с човек, който не обичам, защото пак ще го излъжа, а на мен ми омръзна да го правя, не искам да лъжа никой повече, просто искам един по-спокоен живот.
Мисля си, че съм ужасен човек, че причинявам такива неща на някой и паралелно с това се чувствам прекрасно при мисълта за раздяла с него... До скоро си мислех, че правя гешка, но сега знам, че не е така, защото човек като не обича някой, колкото и прекрасен човек да е този някой и да те обича, не може да е с него...
Моля ви, някой попадал ли е в подобна ситуация! А какво трябва да направя за развод? Дали той ще ми отнеме детето? Има ли възможност да мине леко, безболезнено за детето и хората около нас? Без дело, без съд и такива неща? Колко пари ще ми струва един развод?
|
За това да се чувсваш лош човек и за развода
