намерих си първото постване в тема-тук в клубчето- точно за парясниците-думата, която си употребил ...чети:

МОНОЛОГ НА ЕДНА ПАРЯСНИЦА


Сигурно някакъв много лош човек е лепнал този епитет на нас, разведените жени. Парясница! Хм, звучи досущ като "усойница". А и тълпата ни слага под един знаменател - без разлика във възраст, образование, манталитет. За мъжете сме "лесносваляеми", защото нали сме закъсали за мъж? Горките те! Дори не се замислят и не допускат, че разочарованието от развода ни прави къде-къде по-предпазливи, затворвни и недоверчиви от останалите жени! И със сигурност сме по-морални от много омъжени мадами, които през работно време отскачат до квартирата на любовника си, но се прибират като "порядъчни" съпруги у дома си точно след края на работния ден.

Безпричинно шефовете на фирми ни оглеждат като рентгенолози и се назлъндисват да ни вземат на работа. Сякаш нямаме чисто свидетелство за съдимост и необходимия ценз. Боят се да не развалим морала на трудовия им колектив, сякаш той е комплектуван изключително от девственици....

Даде ли някоя от нас обява за запознанство, пристигат десетки писма, телефонът пуска дим от обаждания. Но предложенията са пошли – главно еротични, порнографски. Мъжете лекомислено превръщат едно измъчено желание за връзка в епизодичен приключенски секс.

А най-обидното е, че се превръщаме в страшилище за омъжените жени. Да не им отмъкнем мъжете, да не им развалим семействата значи! Никой не си дава сметка, че едно семейство може да се развали само ако то си е развалено и без нас. За какво ни е женен мъж? Да удари райбера в някаква долнопробна квартира ли? И ако дойде у нас на гости, какво да кажем на децата си? "Маме, този чичко си има жена и деца, но сега ще спи у нас...(?!)

Защо хората са убедени, че на всяка цена гледаме да се омъжим за богат? Дори и в приказките богатият е отрицателен герой. Вярно, материалното благосъстояние не е без значение, но когато е само то, оголено и единствено, няма по-грозен мъж от такъв богаташ!

Ние сме жени героични без ордени и медали. Сами поправяме течащите kранове, варосваме, сменяме плочки в банята, готвим в тенджерите от нищо нещо. И чак към полунощ, с притврящи се от умора клепачи си казваме, че това сигурно е лош сън – не е възможно все така да се изцежда животът ни като вода между пръстите! Или с примирени души мечтаем: ще изкласят децата, ще вдигаме сватби, внуци ще ни накачулят....Щом така е решил Господ, значи това е съдбата ни!

Само в просъница някакъв неясен мъжки образ се надвесва над нас и дълго, дълго ни целува. Но тази мимолетна сладост се пресича грубо от оглушителен звън.

Дрънка будилникът!

Започва новият ден. Всъщност - досущ като вчерашния.

Денят на парясницата....

Изслушал безмълвно: Гриша Загоров
Вестник "Ние жените"