|
|
| Тема |
 Re: Аз се глася за мене си! [re: Maмa Mъpмopaнa] |
|
| Автор |
anbra (аз) |
|
| Публикувано | 13.11.07 20:55 |
|
|
|
Ама няма такова нещо като интензивно купуване на дрехи - това би означавало тутакси две отрицателни неща - много парцалки от една и съща модна линия /а какво ги правим после/ и вместо много пъти удоволствие /примерно 5 блузки - пет пъти кеф/, един път и то не е ясно на кое най-много се радваш - губи се ефектът от шопинга... Да не говорим за финансовата страна и последващите я /евентуални/ угризения...
Вие сте много млади още, за вас дънките са отвсякъде приемливи, макар че някак станаха доста като едновремешната ученическа униформа - разликата е, че ги носите с кеф.
По отношение на възпитателния ефект - младите майки си имате младежкия чар и няма какво толкова да компенсирате - по-близко сте във възрастово отношение с децата си, вкусовете ви са дори по-скоро сходни. Поколенията ви са, дето се вика, едно след друго и се преливат. Спортно-небрежният стил ви отива и се вписвате чудесно в ежедневието. Искам да кажа, че има пред вас още доста време преди възрастта да ви наложи други изисквания...
При нас разликата е 34 години и няма как да не се съобразявам с нея...
Тук си спомням как си записвах сина в първи клас... В директорския кабинет бяха трите учителки, дето вземаха първолаци. Две лелки с омотани на тирбушон чорапи и разкривени токове, попровиснали поли и изобщо утрепани отвсякъде. В бежово-кафяво. Но с ярко червило в смисъл на указание за полова принадлежност. Госпожата Х /едната от двете/ била страхотна учителка /че е учителка и личеше от сто километра.../, рече директорката, а пък госпожата У и тя била някак гениална, не помня как точно. Да избера при коя от двете /по чуждия език, който щяха да учат децата/, че почти не били останали места в класовете им. Третата беше доста по-млада. И толкова. Не я рекламираха. За огромно учудване на всички, аз го записах при нея. С ясното съзнание, че материала мога и вкъщи да му натикам в главата, но контактът с една от двете скочубри, който можеше завинаги да му изврати възприятията, щеше да му бъде спестен. Да оставя детето да се учи, че можеш как да е да отидеш пред учениците, да го възпитават, че това е без значение - не, никога няма да се съглася с тази постановка.
Не ме разбирай криво. Срещу природата не се рита - хората не са виновни за това, че едни са хубави, други грозни. Но са абсолютно отговорни за начина, по който изглеждат там, където зависи от тях. Нямали средства - ами тези дрехи с какво са ги купили? За същите пари са могли да купят други, които без да са супермаркови, могат да са приемливи и спретнати. Значи е въпрос на възпитание на вкуса - как да го предадат на децата, когато те самите го нямат? За мене това е важно, това е уважение към останалите, не само към себе си. Личността на преподавателя е първият камък, който бележи пътя към познанието. Но това е вече друга тема...
Та така с контенето...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
| |
| 
|
|
