Не съжалявай, че си го приела отново, така си решила, да дадеш шанс, лошо няма.Разбирам за какво говориш, това е най-трудно за прощаване, като сравниш как са се отнасяли с теб, и как с Нея . . .
Все пак той и с теб се е отнасял така някога, в началото, и със нея, ако поживее достатъчно дълго с нея може би ще започне да се държи както сега с теб...
Това е животът и рутината, натрупва се и обезличава дните и чувствата ни.Не само той, съпругът ти е виновен за това, това е наш всеобщ грях, че като имаме едно нещо, свикваме с него, забравяме да го ценим, не осъзнаваме истинската му стойност . . .
Тук ти казаха да го използваш този твой съпруг, стига мисли за миналото, щом се е кротнал, помисли за бъдещето ви, пораздвижете се малко, вкарай нови неща в живота ви, нови цели, нови забавления, ако можеш и нови неща в секса.Опитай се просто да промениш нещата към по-добро, няма смисъл да фиксираш събития, останали в миналото.Имай предвид, че той не може да не усеща твоето отношение и ако си депресирана и постоянно мислиш за миналото, ще провокираш наново подобни събития.Просто се опитай да живееш наново, все пак сега ти си победителката и той е с теб, възползвай се от победата си, дръж се именно като такава, хубава и оценена жена, казвам го в добрия смисъл.Не е станало кой знае какво всъщност, на повечето от хората се случват подобни неща, а има къде къде по-лоши. Усмихвай се по-често, радвай се на всичко, което е около теб, никой не си пада по вечно намусени и сърдити хора.Каквото стане, а раната, дори да мине напълно, винаги може да напомни за себе си, нали е рана, но не трябва да и обръщаш внимание, тогава по-бързо ще мине.