|
|
| Тема |
 пак съм тук |
|
| Автор | тoшka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.10.07 18:59 |
|
|
|
Пак съм тук, не бях писала много време, но ... май имам нужда от споделяне. Предисторията е, че съпруга ми след напъните да се разделя и другата жена, се кротна. Каза, че всичко било за да освежи връзката (11 годишна с дете). Простих му. Приех го. Да ама... В момента нямам повод за съмнение за друга връзка (или продължение на предишната), държи се както подобава, НО... Това НО ме яде отвътре и не ми дава покой. При всичкото ми старание да забравя, по най-различни поводи се сещам за отношението му към мене и към вече бившата любовница. Сравнението не е в моя полза. Не самата изневяра, а отношението, това че с нея той е бил друг. Такъв какъвто не си го спомням последните 7-8 години или е в момента. Разяждам се отвътре, понякога ми пада пердето или изпадам в сълзливи настроения. Не знам дали ще го превъзмогна или това е началото на една предизвестена смърт. Времето не затвори раните, а мина почти година оттогава. Ще се радвам да чуя мнението ви. Може да съм направила грешка, че го приех отново, но моля не ме критикувайте и без това ми е много тежко.
| |
| |
| 
|
|
