Чета, чета и се чудя в моя телевизор ли в повредата.
Искаш да кажеш на децата си, че татко иска да се разведете, а мама – не, тоест искаш да им кажеш, че татко е лошия, а ти си добрата.
Само че това не е така по дифолт. В нашия случай например аз исках да се разделим, а той не. Причината беше поредната любовница, с която нещата вече бяха излезли извън контрол. Е, по тая логика трябваше да кажем на детето, че мама е изгонила тати ли? И мама после да обосновава решението си с обяснения за любовниците на тати? И с какво точно моля тази честност щеше да помогне на детето ни в тази ситуация??
Седнахме двамата спокойно и му обяснихме, че сме решили да се разделим, защото не можем да живеем заедно без да се караме и предпочитаме да сме разделени, но да сме приятели (при нас се получи това). Че него и двамата го обичаме най-много на света и каквото и да се случи си го обичаме.

Фотон, ако мога да се върна към твоята история – няма нищо чудно в това, че децата са се „капсулирали” около теб, нормално е при положение, че си отказал да поемеш своята отговорност (да, ти също имаш отговорност за и към тази раздяла) и си се поставил в положението на „невинна жертва като вас на гадната ви майка”.

Това се опитва да направи и авторката – да си отмъсти на мъжа си, който я напуска като го направи черен в очите на децата си и развали отношенията им.

Само дето не виждам децата какво печелят от това. Хайде опитай се да надскочиш дребнавия си егоизъм и мисли за тях. Това, че решението не е общо, не означава, че вината и отговорността не са общи – така че поеми и своята част.

Общо взето съм на 100% съгласна с всичко, което е написала rygge и донякъде със Снейп.