|
|
| Тема |
 Шесто чувство |
|
| Автор |
Hungry eyes (can't disguise) |
|
| Публикувано | 16.09.07 11:40 |
|
|
|
Случвало ли се е някога в живота си да казвате или правите определено нещо, напълно несъзнавано, но сякаш нещо дълбоко вътре във вас е предусещало събития, които предстоят, и за които е нямало как да знаете или предполагате, че ще се случат?....
Имах едно гадже преди време. Никога по време на връзката ни не бях говорила за моите чувства към него. Той често изписваше с пръст "О Б И Ч А М Т Е !" буква по буква по голия ми гръб. Една вечер лежах до него и внезапно му споделих, че искам много да му призная нещо, но не мога. Казах едно стихотворенийце, чийто автор ми го беше изпратил преди време в Интернет, и което страшно много ми харесваше:
"В твоята прегръдка лицето свое искам аз да скрия
А лицето твое с целувки нежни да покрия
С думи прости не бих могъл
Две прости думи аз да изрека
Искам аз да те прегърна
И свойта нежност даром да ти дам
Две прости думи искам да ти кажа
А не мога да ги изрека
И в твоята прегръдка аз се крия..."
Малко след това казах, че искам да му кажа, че го обичам много. Пролях и една сълза, която скрих от него. Той отговори: "Но това са три думи, мило...", след което ме притисна и каза: "Съкровището ми..."
Това се оказа последният ни път заедно, последният път, когато си бяхме мили и близки. Внезапно се случи нещо с него, извън нашите взаимоотношения, което безвъзвратно ни раздели. Не съм и предполагала, че нещата могат да имат такъв развой, той така искаше да живеем заедно, започна да си дообзавежда апартамента, и т.н., но явно нещо в мен е усещало, че нещо ще се случи, или... може би е било случайно, не зная...
След месеци се срещнахме веднъж - вече като далечни и напълно чужди хора...
| |
| |
| 
|
|
