|
Една жена...един мъж... толкова ли е сложно....
Разделихме се преди 3 години, заминах за чужбина.
Хвърлих доста енергия в мисли, нови приятелства, промених се опитах от всичко исках да сложа край, 4 години бяхме заедно и не вървеше, се щастието се изплъзва , може би защото имаше ревност, да . Примирих се да излиза с който по иска да е винаги там където не зная и да опита от това което иска, всичко и дадох...за да разбера въпреки това че нищо не ме спира да замина... , върнах се.. след 6 месеца не можах да издържа, питах я дали иска да е с мен отново, каза да ,живяхме 7 месеца заедно ,и решихме да заминем заедно, земах я с мен , уредих визи платих за заминаването, и отново "друг" 3 дена преди да заминем разбирам, оказа се от периода докато ме е нямало.. не можах да реагирам, само болка.. заминахме въпреки всичко 4 месеца само кавги тя се върна аз останах ... и така 3 години сме разделени,
Всичко отначало, кракотрайни връзки, излъгани съдби, неопределимо пиене нищо нямаше смисъл. 2 години не се прибрах, но след като се прибрах тя пожела да ме види. Нещо Трепти мамка му Боли ме но трепти, за бога обичам я не исках да и го показвам, но даже и го казах, курсове по Език я записах, почнах да и се обаждам по често, и тя каза че пак иска да сме заедно и да заминем заедно отново, но пак има "друг" , дадох и правото да избира, и да не кара и двама ни да страдаме, и тя избра мен. Урекохме си дата на която да се пресъедини с мен, но наскоро разбрах че подържа сериозни контакт с това момче още... Не ми дава сила да я забравя , защо не мога, защо не мога да се влюбя пак като преди, срещам се с доста млади хора, сравнението продължава навсякъде , дори когато не го искаш. Нищо не може да се промени ,защо, Боли толкова, много. Нима толкова воля нямам , не ми стига духа, Защо мога да обичам само една жена, дали такава ми е натурата, или съм поредния задръстеняк, който е като кон
капаци и гледа едно и също. Опитах с приятели,съвети не става, та те мойте авери 60 % са в подобни истории, реших да се обърна към вас, някой може да е намрил подбоно решение или да се сблъскал с подобен проблем през живота,
не мога да кажа че е развод, защотото е нямало граждански брак, но в крайна сметка, какво е брака без да е имало смисъл от него, и историята ми може да се причисли към тези... Обичам я и мога да я приема за дълго искам да съм с нея, но мозъка вика не, а Сърцето да? До кога ,докога ще има такива рани да стои продупчено, имам чуството че не зараства , като че ли е изградено от нервни клетки..и е свързано с мозъка и всеки път усещам пътя на болния неврон-умиращия, до центъра, няма изход...
Може да има доза материализъм от цялата исторя и затова съм решил сега да няма "ръка" , от моя страна а всичко на нейни разноски, Какво мислете хора може ли да се получи приказка с достоен край,, или ужасии безкрай..
Моля, помогнете, моля ...
|
Боли като обичаш, как да се забрави...
