|
Само аз ли съм такова говедо или е масово при нас, загубените женки, да искаме този, който бяга от нас и да не търпим тези, които ни свалят звезди?
Или просто не съм попаднала на този, който хем да ми сваля звезди, хем да го искам?
Боли ме, ебати, много ме боли - вчера казах на този, с който бях известно време и който искам, да не ми се обажда повече, защото не понасям начина, по който се държи с мен - беше в стил иди ми, дойди ми, ще се видим, няма да се видим, ама аз не съм обещавал да се видим; ще пътуваме за уикенда евентуално, ама нали не го планирай за сигурно; и аз седя като маймуна и чакам да му дойде акъла иска ли аджеба да е с мен, не иска ли. Ай сиктир. Не съм на 19 да търпя глупости, голяма жена съм, имам ангажименти и отговорности, колкото и да не му се иска, живота ми трябва да се планира, импулсивните постъпки са за свободните от ангажименти хора. Аз имам дете и работа, с която издържам себе си и детето; имам и приятели, с които няма да спра да се виждам, за да стоя у дома и да чакам дали на него ще му скимне да ме удостои с присъствието си.
Предишната седмица разкарах едно кротко мило момче, което по всичко изглеждаше беше лудо по мен, защото не понасях начина, по който се лигави около мен с миличко и Ах, Ох, ти си Жената.
Спирам мъжете, докато не успея да си налея малко мозък в тъпата кратуна.
Асасин, чувствай се свободен да ми сложиш пореден номер на синдрома, напълно си го заслужавам!
|
Има ли лек?
