Аз всъщност съм се грижила години наред за всичките си деца..Почти без помощ и изцяло..Баща им не знаеше дори каде са му гащите и чорапите..За това що е пелена, памперс и .какво и кога трябва да ядат децата хич и не си помислям,че му е хрумвало,че изобщо го правят, защото..освен,че не го е правил , не е и присъствал на подобни "мероприятия.."
Напоследък баща им се старае много когато с апокрай него д аим угажда максимално..Предполагам,че на тях това им харесва..Малката ми дъщеря е тийнейджър и..може всичко да реши,че иска в съда..От това,че иска при мен, това,че иска при баща си или това,че не иска при никого..
Винаги съм можела и винаги съм искала да се грижа за децата си..
С изключение на онези две години в които ... просто не знаех какво се случва, защо се случва и ..как стигнехме до тук..Тогава се чувствах едновременно ужасно виновна, много глупава,безотговорна и ...изобщо..не можех да се понасям за това,че допуснах да се разделим..След това започнах да се самообвинявам за това,че точно по този начин сме го направили...и в един момент приех реалността..
Междувременно не съм спирала да си виждам децата и да правя каквото е възможно за тях, когато е възможно..
В момента мога да се грижа за децата си имам и къде да се грижа за тях..и..ДА..естествено,че искам..
Ситуацията е ...кошмарна..вероятно е сбъркана..
Никой от нас не настоява за развод...това е съвсем точния израз..Многократно сме обсъждали развод , но...някак в първите години според мен, съпругът обмисляше как да ме накара да се върна, така,че да си посипя главата с пепел и..ох..не знам...така си мисля..ама е наистина много откачено, за това...хич не ми се обсъжда..Обаче..до преди да забременея, мисля,че той събираше смелост да се опита да се съберем..Многократно ме е питал "що го направихме това".....чисто риторично...Изобщо...правихме нещо като нищо и в крайна сметка не събрахме смелост нито да се разведем, нито да се съберем..всеки с неговите си съображения..
Иначе..да кажа,че години наред се чувствах виновна, още преди да се разделим..за всичко каквото можете да се сетите..Не знам как успяваха да ми го втълпят родителите на съпруга и той самия с мълчаливтото си съгласие...Нямам причини да съжалявам за това,че се раздлеихме..освен заради начина по който постъпихме с децата..
За голямата ми дъщеря..
Тя никога не прости на баща си..
И до сега не спира да му казва ,че той е виновен за това,че не съм при тях..
С нея постъпиха ужасно..След като не пожела да отиде при баба си и дядо си..Всеки път, щом спомене моето име и...отнася скандал..ТЯ..макар да беше на 13-14г.. Като занесе подаръци от мен за малките...-направо я изгонваха от къщата на баба й...Не ми се говори..Пак ще ме обвинят останалите,че съм спамаджия..
Изобщо не знам историята на въпросната девойка от Биг Брадър..Не гледам такива предавания..Просто..не ми остава време..
Мнението на голямата ми дъщеря е и винаги е било,че иска да е покрай мен..,че баща й е ужасен и че баба й й дядо й съсипват малкия...Тя обича и сестра си, а сестра й след раздялата почна да говори "Майка ти и моя баща"!!! ,да се държи зле с кака си и да твърди,че аз никога не съм я обичала...И до сега каката се обажда непрекъснато на малката(както и аз) и резултата е, че не й вдига гсм-а или й затваря градския, АКО ИМА някой покрай нея...Иначе..може да си говорим с часове..
Идва ми на гости ,но ужаснос е страхува да не разбере баща й за това..(сигурно и баба й й дядо й също..)Като искам да й подаря нещо, го взима само, ако няма опасност да заподозрат,че е от мен.. и..така..
Каката все по-радко им ходи на гости..В апартамента в който сега живеят, има стая за нея..в която тя не пожела да се премести..и стои празна...Тя няма ключ за онова жилище..нито има кодовете на СОТ-а и т.н..., НО..иначе ..има стая там!!!..При мен естествено им ключ и си идва когато пожелае..т.е..всеки ден..Иначе си живее в жилището в което някога живяхме..
Това е накратко..