Той си е в къщата със жената. И не иска външни, пълнолетни хора да имат ключ от къщата им повече.
Не е ясно дали СИ е в къщата, или е в къщата И. Но където и да е, ако това е домът и на момчето и не го е предупредил предварително, че влиза в сила нов режим, най-малкото е просташко да му вземе ключовете по този начин. Казвам най-малкото... Ако си е в собствената къща - би могъл да има претенции, но след разговор в нормални тоналности. А защо момчето има ключ - нали някой му го е дал, все пак? И вероятно индивидът-съпруг на майката е съвършено наясно по този въпрос.
Понятието "вкъщи" предполага идеята за собствен дом - трябва ли да се обажда човек всеки път като се прибира да не би внезапно да му се е променил статутът по нечие хрумване? И това при нормални отношения. Момчето излиза в отпуска от казармата - може да има сто причини да не успее да звънне предварително, вкл. и най-прозаичните - свършила се батерия или карта на джиесема примерно... Но то си отива ВКЪЩИ, или поне така е смятало... Може би дори е било сигурно, че ще му се зарадват...
Аз също не съм имала ключ от апартамента на баща си и не ми се е виждало ненормално, тъй като това не е било моят дом, а чужд. Но винаги съм имала ключ от жилището на майка си - там, където е бил моят дом. И тя има ключ от сегашния ми дом.
Не е неестествено да уведомиш за посещението си хората, с които не делиш отдавна покрив - напротив, съвсем нормално е. Ти не си вече от тяхното домакинство, не живееш с тях. Но, ако си? Вярно е, че аз често звъня на сина си, че се прибирам - ей-така, за всеки случай , но той има начин да ме предупреди, че не е сам, дори и да не го направя и тогава не влизам в стаята му. Всъщност, изобщо не влизам без да чукам дори и да е сам, освен сутрин когато го будя...
Тая история с мълчаливото съгласие на майката е уникум за мен. Тя беше длъжна да спести поне унижението на детето си, щом е направила своя избор в полза на съпруга си.
Как не го е разкостила тоя мухльо" - ок - ако до 20 - 30 - годишна възраст тя следва да се интересува само и единствено, от какво има нужда нейното детенЦЕ, кой ще я търпи такава? Кой чужд мъж ще търпи постоянното присъствие и грижи за сина й, който вече си е мъж отксякъде? Никой!
- тук питам - коя нормална майка пък би търпяла безучастно как чуждият мъж и изритва детето?
И какво прави тази сама жена, като надхърли 55 - 60?Когато синът й има свой дом, свое семейство , свои деца и жена му не изгаря от желание, свекърва й да има ключ от тяхното жилище?
къде остава тази жена? Изхвърлена от живота като непотребен парцал, понеже е изпълнила единственото, за което е дошла на тоя свят и сега й е ред да си вземе савана за оня свят?
Веднага ти отговарям, защото силно приближавам тази възраст и имам идея за съществуването си в по-близко и не толкова близко бъдеще.
Ако не искаш да си сам - сто начина има да не си. Дори на тези години.
Ако не си достатъчно изкуфяла за да си организираш съжителство, или брак - значи да си що-годе наред с главата - това е най-после времето, в което можеш да правиш каквото си искаш и каквото сметнеш за нужно, без да се съобразяваш с никого. Имаш си среда, имаш си приятели, имаш си интереси, имаш си работа, има книги, има интернет... С малко повече късмет - имаш си снаха /в моя случай/ и дай Боже, внуци... Докато правиш нещо за някого, докато си полезен, докато не се оставиш в плен на егоизма си и възрастта си - не си ненужен и изхвърлен като парцал. Така си мисля. Дано бъдащато не ме опровергае...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|