В децата е истината...
И аз оня ден гледам, един дядо пресича пред мен - едва ходи, горкият, слабичък, държи се за гърдите, стъпка по стъпка, а-ха да падне. В това забързано време, с тази навалица коли след мен - можеш ли да спреш колата и да излезеш, за да го пренесеш на ръце. А може би трябва... Не ми излиза от акъла дядото.
Хората не бива да са забравени от всички, а усещането за самота, размишлявам си така, е свързано най-вече с децата. Представям си (по-точно, не си представям) какво е да надживееш дете или да те изостави дете... Ако се добави и заболяване, което обикновено адски смачква самочувствието, чувстваш се малоценен - то е ясно какво се случва, пожелаваш края.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите