И в същото време се сещам,колко много хора се оплакват,тръшкат,правят трагедии от и за нищо
Нали знаеш приказката "куче, което лае, не хапе". Та и правенето на трагедии в този смисъл може да е вид терапия. Защото когато на човек му е много тежко, ако се затвори в себе си, ако няма с кого да сподели, на кого да се изплаче, може да се побърка.
Моя личен опит е, че тръшкането и реването в клуба ме извадиха от дупката.
Тук разбира се изключвам случайте, когато се прави интергалактически проблем от счупени нокът бримката на чорапа или кво казала колежката за другата колежка.

Жалко, че човекът не е намерил на кого да се опре в този труден момент. Дали не е имал близки, или всички са се залисали в своите си проблеми и проблемчета с мисълта "е, ще се оправи"? Кой може да каже, а и какво значение има сега?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите