Напротив, точно това мисля да му кажа. Като иска да се изнася да се изнася. Нали това е негово желание? Не мога да го слушам от месеци колко му тежи да полага някакви усилия, да не съм звъняла по телефона, да не съм го питала кога ще се прибере-един вид да оказвам някакъв контрол над личната му свобода.
Би трябвало да е доволен-ще му дам това, което иска-свобода, по Конституцията на РБ-закон слънце:) Така че май имам право..някакво:)

Не мога да го разбера това-хем го боли, хем го сърби. Да, ядосана съм вече.
Няма да сменям ключалки, само ще останем в жилището, в което е родено детето му, докато мине месеца.
А след това със сигурност, ако не решим да си оправяме отношенията, ще се изнесем. Защото да, шегата настрани, нямаме право да останем, знам.