За пропуснатите възможности не бива да се съжалява. Възможности - например да направиш нещо, опитвайки се да спасиш брака си - ако искаш да продължиш с този човек, опитваш какво ли не е, ако душата ти е опустошена и човекът до теб те отвращава пради болка или предателство и т.н - следваш естественото развитие на края.
Моят бивш все още ме обвинява, че не съм му дала втори шанс и съм избързала с развода. Аз пък от своя страна не можех да дам шанс на човек, който чувствах вече страхотно чужд и който ми причини толкова болка.
Сега си мисля, че на много от нас егото е толкова силно и обсебващо, че се заслепяваме от емоциите си, когато вземаме решенията си за развод.
И все пак това го осъзнаваме късно, когато няма връщане обратно.
Моят бивш се опита много пъти да ми покаже, че още има чувства към мен, но незнайно защо това не ме развълнува, нямах усещане към него, нещо в мен дълбоко беше умряло и "помените"(спомените), които правех на разни годишнини заедно, ме караха да се забързам, вървейки напред, свободна, щастлива, без него.