Почти същото мисля и аз...за своя случай..
Може би мога да формулирам по-точно какво можех да направя,но..да...мисля,че направих повече, отколкото е трябвало и това е довело до разпада на нещата при нас...Правила съм компромиси, когато не са били нужни, преглъщала съм неща, които ако съм коментирала е могло да не са така...изобщо..много съм била млада...очакванията ми са били,че насреща си има зрял човек, пък..и той беше много млад..
Много голямо значение отдавах на егоизма на родителите му...,но гледах всичко д аму спестя...
И..всичко това от самото начало..
Накрая...той направи много опити да промени нещата..,аз вече нямах сили.. Бях изчерпала желанието си да правя компромиси, точно, когато са били нужни вероятно...
Но..наиситна не мисля,че ако ги бях направила, нешата щяха да се променят много..Ние сме изградили един изцяло погрешен начин на общуване и сме си изградили стереотип в който всеки има някакви очаквания за другите..за толквоа години....Не бих повярвала,че е способен да промени нещо коренно..и то искрено..вероятно той не е имал толкова занележки към мен..,но пък аз имам към себе си..Проумях,че не това е начина..чак след като се разделихме..