"Знаела съм за правото да пазим неприкосновеността на лична тайна, но Хайде холан, колко лична е тя?"

За мен личните тайни на партньора са неприкосновени дотолкова, доколкото не ме касаят лично. Няма да си посипя главата с пепел, че не ми е казал с кой си говори за снощния мач, с кой ще се срещне на кафе или бира и с кой си чати в момента. Не, че не ме интересува, защото обичаш ли един човек, всичко свързано с него те интересува - но и през ум не ми минава да го правя на въпрос и да разпитвам. Може да ми каже или не - няма да седна да проверявам.
Но ме интересува живо с кой се чука, защото това донякъде касае и моето (лично) здраве. Интересуват ме и плановете му за бъдещето, ако моите са пряко преплетени с неговите. Естествено разчитам да ме уведоми своевременно за всяка промяна, която ме касае и съм благодарна, когато това се случи.

До някаква форма на проверка се стига, когато думите рязко се отличават от делата. Не може да си живял известно време с един човек и да не можеш да усетиш промяната в него. А причината за промяната може да бъде от всякакво естество - финансова, здравословна... не е задължително непременно да става дума за връзка и изневяра.
И какво - заравяме си главите в пясъка и пълно безразличие към най-близкия ни човек само защото той твърди, че всичко му е наред, а личното му пространство е неприкосновено?

До къде се простира личното пространство на всеки в едно семейство, живеещо в обща къща, с общи финанси и общи деца?
За вас не знам, но аз някак си не мога да почувствам вина за това, че съм се поинтересувала защо от един момент нататък сметката за телефон на бившия започна да нараства с пъти и не чувствам вина, че след като 1 денонощие не се е прибирал без да предупреди никой съм звъннала на телефона, с който е най-големия взаимен трансфер на смс-и... преди да звънна в полицията.
Мисля, че в такива случаи това си е напълно адекватна и логична реакция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hell на 17.08.07 22:43.