Re: Спокооо! Ще мине и тази чудесия / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Знаеш ли, съвсем искрено: разстроих се, защото не чух нищо ново от него, т.е. отново едно огромно разочарование.

Не се бяхме виждали 10 дена (време за размисъл). През тези дни, аз направих сума си неща, за да подредя ежедневието си по нов начин и да се подготвя за връщането на детенце.
Всъщност се надявах, като се срещнем, да го видя в друга светлина, по-спокоен, с някакъв план, как да продължи напред...Абе просто исках да престане да се ларшка насам-натам. Де да знам, може би се надявах също да поиска да се върне, въпреки че нямам идея, как бих реагирала на нещо такова...

Знам, че хората се справят различно в такива ситуации, но би трябвало да си е подредил поне малко мислите. Най-малкото защото това беше негов избор. Не очаквах да ме напада?! Не очаквах да ми говори за дилемите си, коя да избере...От цялото съчетание, ме хвана яд, че не уважава моите чувства и желания, че с всяка своя дума все повече ме отблъсква. Не само като мой любим, но и като човек.

В резултат си абсолютно прав: след онази вечер всичко в мен се притъпи. Не знам обичам ли го или не, просто ме докара да не искам да го виждам или да говоря с него.

Та да, може би "тръшкането" и болката ми са в крайна сметка от осъзнаването, че този човек не е такъв, за какъвто съм го мислила и никога няма да бъде! Всъщност нищо ново под слънцето