|
То и от самолет се вижда,че не ти е ясно, защо...понеже ИЗОБЩО не правя сравнение с приятелство!
Говоря,че истинаската любов=обич е превилегия на отношението ни към децата.
Няма друг човек, който аз лично бих могла да обичам по същия начин..а за себе си си мисля,че с всички хора е така (за теб не знам)
Когато обичаш някой ..... е ДА..ти говориш за този случай. Аз пък говоря за случая, когато НЯКОЙ ДРУГ обича мен.
Иначе не съм съгласна с теб..
Това,дето Не се влюбваш заради някакви критериии, представи, идеали и т.н., просто се случва по независещи от разума ти причини - обичаш и се оставяш да те обичат (когато е споделено) без да се замисляш за: представа за това КАК точно иска да го обичаш, за да се чувства обичан! Щастлив си в споделенността на усещането за обич!
..е всичко друго, но не и ОБИЧ...То си е влюбване, то си е някаква страст..то е..първоначално привличане..
Ти или си много млада, или си току-що влюбена в някой, понеже..мило дяволче, когато обичаш някой друг, изобщо не летиш на крилете на любовта и не си лишен от разум..Когато обичаш някой, то ти си преминал през фазата на безрезервно приемане (или никога не си влизал в нея),съзнаваш съвсем ясно всичките недостатъци на въпросния някой, наясно си,че ще се наложи да изслушаш "глупавите Й" приказки за счупения нокът,за скъсания чорапогащник и.нямаш нищо против тях, понеже...обичаш същността на въпросния човек, обичаш наина по който се чувстваш, когато сте заедно, обичаш погледа с който те гледа, ...
Тия битовизми, за които ти споменяваш "Пътем", които ще решаваш в крачка, понякога наистина могат да ти вгорчат живота и да забравиш за безоблачността на споделеността на обичта си, понеже....след като кажеш заветното "ДА" може изведнъж да се окаже,че въпросния човек, когото толкова обичаш,всъщност започва да ти досажда с бърборенето си за счупения нокът или скъсания чорапогащник..,вече не е толкова забавен,понеже не идва да те вземе от някъде със задължителния букет цветя,което го е правило да изглежда тоооолкова романтичен, като се събуди сутрин не е гримирана и фризирана, а понякога се разхожда из къщата с маска за лице или ролки или..пеньоар!!!Къде останаха високите токчета, скъпите парфюми, безупречно поддържания маникюр или...какви са тия чорапи из цялата къща, защо фанелките му (мръсните му фанелки) са сгънати на топка в гардероба, където ти прилежно си прибрала изпраните и изгладени с толкова любов чисти?
Когато отмине фазата з акоято ти говориш, тогава идва една друга фаза и тя е различна в зависимост от точните ти отношения с въпросния човек.
Може да варира от страхотно уважение и обич до тотоално непонасяне..и..това зависи до голяма степен от възможността ти за точна и правилна преценка точно в този стадий на влюбване който ти описваш..
И...когато този влюбен стадий отмине и за двама ви, идва това, за което говоря аз..в предишния си постинг..
Това, дето ти се иска някой просто да се върне от работа и да те попита как си,без да лети и пърха с криле влюбено и без да ти обяснява колко е влюбен в теб..Идва онова време,когато ти се иска да се сети за това,че майка ти има рожден ден и да й се обади...(защото ти ужасно ще се гордееш,че той не само не я е забравил, но и искрено я харесва)..Идва времето, когато ти се иска, когато се чувстваш ужасно, болна си,не можеш да му изгладиш бялата риза с реглан ръкава ,той да ти каже: Легни и почивай и за нищо не се тревожи, сега ще ти донеса чай...
Искат ти се още много други неща..
Тези, които се искат на теб, може да се виждат безумно смешни на мен...,но това няма никакво значение, понеже ако това там до теб е твоя човек, то на него те ще му се струват точните неща и ще са точно нещата, които ще му се иска да ти предложи, в точния момент в който ще ти са нужни...според теб,...
Ето това е "представата" за обичта между партньори..
А честно да ти кажа, понякога и жените и мъжете имат нужда от съвсем малко..просто от внимание...от разбиране и..от топла дума.
..
Той си има някакви очаквания и някаква представа за това КАК точно иска да го обичаш, за да се чувства обичан(понякога дори може да се чувства обичан, ако се държиш по определен начин към него и без да го обичаш всъщност)..
Сигурно те е объркало тотално..То изисква зрялост, за да го проумееш..
Думите "обичам те" не означават нищо, ако ги казваш на човек, който се е наслушал на делкарации и ..особено, ако не са съпроводени с нужните атрибути на обичането, според него! Понякога човек може да се чувства ужасно самотно в една връзка в която всъщност е обичан, само защото наина по който е обичан не го удовлетворява..Примерно...ти обичаш да обсъждаш проблемите си, да правиш планове за съвсместно бъдеще или просто да споделиш какво сте правили с децата докато той е бил на работа...а той се върща късно от работа, изморен и натоварен с неговите си проблеми и единствената му грижа е какво ще яде и дали има чисти чорапи и слипове за следващия ден, никога не споделя с теб проблемите си, никога не знаеш какво се случва в работата му, какво всъщност го е притеснило и защо всъщнст се държи така, все едно ти си виновен за всичко, включително и за втората свртовна война, макар да не си била и родена тогава..., изобщо не те слуша какво му говориш,а когато го попиташ за какво всъщност работи толкова много,като няма време да похарчи парите , които е спечелил дори не чува,че всъщност мислиш за него, а почва да ти обяснява как никак не е лесно да изхранва всички..пък...всъщност..дори не се усеща,че отдавна всъщност ти изхранваш всички..
Иначе за фазатана влюбването...спор няма-толкова си щастлив,че чак ти се иска дане се събуждаш...и се чувстваш обичан и обичаш въпреки всичко..и.......пожелавам ти да си останеш в тази фаза възможно най-дълго..
|
Re: Проблема в мен ли е? [re: djavolche]
