Явно не съм прочела всичко.
Прав си.
Аз за това не си взех децата подмишница, а ги оставих на съпруга.
Точно, понеже нямаше къде да отида.
Децата не са виновни с нищо.
Пук, при наличие на стая за всяко, да ги влача с мен незнайно къде, ми се видя много безотговорно.
Не съм от жените, които биха си изхвърлили съпруга на улицата и да му вземат жилището(нищо,че жилището купувахме заедно-на..............баща му!!!) Явно всичко е било предвидено,ама аз последна съм разбрала.
Все едно де.
Прав си да се притесняваш.
Там някъде из решенията на съда не пише ли ,че можеш да го взимаш по всяко време, ако се разберете с майка му за това?
Защо не говориш с нея-докато се устрои, детето да си живее при теб, а тя да го вижда колкото си иска и когато поиска?
Знам ли..
Аз все изхождам от това как за детето ще е най-добре..,но..това от моята гледна точка.Оказва се в живота,че да имаш собствена стая, и да си живееш без да сменяш обстановката и без да се местиш от дома си...понякога не е най-доброто за децата..
Много задълбахме..