Мерси за съвета. Но нещата не са баш такива. Първия път като отидох при въпросните казаха, че нищо не могат да направят ако майката не си вдига телефона или не я знаят къде живее или не им се отвори. Предпочитам съда да си разпореди проверките;) А май и ти не разбра, че майката отсъства от страната. Ако ми се отказват срещите постановени от съда пак няма да се обърна към тях. Ако зачезне си има прокуратура. и т.н. и т.н. Аз лично не исках да се стига до там, но майката не ми остави друг избор. Но да оставим това, защото не за това ставаше дума в началото. Закрила на детето правят констатации и препоръки. За да се стигне до нещо по сериозно нали знаеш какво трябва да стане? А тогава дали ще чакам те да раздават възмездие? Така или иначе въпроса ми пак се изпопачи и се стигна до резоните. Не бих имал нищо против /дори и да ми е кофти/ детето да расте в една нормална и стабилна семейна среда, в която да се възпитава /и с моя помощ-така или иначе ако го разхвърлям близо 1/3 от годината е при мен/. Ако бъдещия на бившата е свестен и с него бих намерил общ език. Просто мисля, че за първите 7, а и вторите дечко трябва да расте в стабилна среда и да се следва някаква "методика" в неговото възпитание с ясна визия занапред, а не днес едно-утре друго, не при мама е едно, а при тати друго. Опитвал съм се да се съобразявам с това и дори сме водили разговори с бившата за това как да си възпитаваме детето. Но когато думите и действията се различават нямам избор освен да се намеся /дори и чрез съд/. Никога не съм възприемал малкото човече като собственост, а като отговорност най-вече и досега съм доказал нееднократно, че дори и с помощ се справям доста добре. Не се и страхувам , че щяло да обикне някой повече от мен. Все едно отсега да почна да го ревнувам, че някой ден ще обича жена/жени. Въпроса е че се притеснявам от неуравновесеността на майка му. Въпроса е че въпросната майка въпреки, че заяви, че когато не може да го гледа ще го остави естествено при мен, се опита да гоостави при чужди хора, щото " да било под контрола и". Че се опита и да заплашва и ако и се бях вързал 5 дена в седмицата детето щеше да е гледано от чужди нему хора и без дори единия си родител. Аз просто казах, че нейната няма да стане и си взех детето. Аз не мога да си сложа тоя грях да си оставя така детето при положение, че съм здрав и имам възможност да го гледам в неговия си дом. да не казвам и при пъти по-добри условия, дори това да ми е коствало и платени и неплатени отпуски. Ама най-лесната работа е да го оставя и да тръгна да си "вея задника". И? Аз не мога и не искам да си оставя детето и да го виждам за по 5 часа 2 пъти месечно като експонат! Майка му ми обеща нещо и аз затова прекъснах дело, което най-вероятно щях да спечеля - в името на детето. В края на краищата, който не си спазва уговорките и обещанията да си бере гайлето. Когато докаже, че може - нямам нищо против - дори и да е женена за друг и да имат дете. Докато е така най-много да станем "любимците" на съда. Докато майка му го гледаше лягах спокоен и най- много да звънна да питам как е детето. Но аз не мога и да легна да спя спокойно знаейки, че детето е нейде си и незнаейки болно ли е, нахранено ли е и т.н. Който от тук ми каже да си оставя детето да се отглежда без родителите си ще отида и ще му "стисна ръката". За мен една истинска и нормална майка сама би го преценила това. Аз не мога да разбера майка, която е в майчински и си седи по цял ден вкъщи и е на компа или гледа филми, а в това време други и разхождат детето. Не мога да разбера и майка, която преимуществено храни малко дете с чипсове, кроасани, кубети и полуфабрикати, а има всички условия да го нахрани нормално. Не мога да разбера и майка, която през месец си купува телефон за по 500-600 лв, а реве на мен, че детето нямало достатъчно дрехи/ не че не купувам де ама кат пере 1 път в седмицата!/ Не мога и да разбера как ми го дава с резервен комплект дрехи с лекета и намачкан и т.н и т.н. Въпроса е че много жени за съжаление се опитват чрез децата си да запазят някакво статукво дето е било преди брака. Същите въпросни реват:"детето ми", а през ден звънят и казват"детето ти има нужда". Специално моята се блъска в гърдите какви бизнеси прави и ще прави, а няма пари за лекарства обикновено и след 10 дена е похарчила стотици за поредния глупав телефон или за други глупости. Може да си купува цифрови апарати и поредните тъпи парцалки, а иначе ревем и от де можем скубем. Мога мноооого да говоря, но няма смисъл. Дано сега е станало малко по-ясно.
п.п: времената се менят и ние във времето - жените и мъжете не са това което са били и сериозно мисля, че е наложителна ревизия в някои от законите засягащи темата.