Хей,хей,...
защо с този тон?
Не питаш мен, но да ти кажа моето мнение.
Аз моите деца съм си ги родила на човек когото обичам и с който бих искала да остарея.Обаче...като се оказа,че той не е щастлив с мен (и естествено и аз с него) и..,че всъщност ние на практика не живеем заедно(е, делим общ покрив де...колкото той да се наспи между режима 365/12/7/16..
Извинявай, но...кой човек е пълноценен 16 часа на ден да работи, 7 дни в седмицата,12 месеца в годината? Е..ако да си почива извън семейството е за предпочитане, понеже в къщи има и деца и работа да се върши и ..никакви условия за това, то... това сигурно е някакъв мъжки вариант на любовта..Ще се радвам някой мъж да успее да ми я обясни..
Само да кажа,че на теория и моя съпруг ме обича..Толкова,че 5 години след като се разделихме ми се обади за да ми каже,че "Чак сега разбрал,че няма друга като мен и ,че всъщност ние двамата сме постигнали ужасно много неща заедно и..той еприемал всичко това за нормално, но се е убедил,че всъщност,това е било нещо наистина нещо изключително, понеже..бля-бля-бля-бля..."
Тъй..
Родила съм му децата ни, които сама съм отгледала,сама съм възпитала и междувременно съм подкрепяла съпруга си във всички трудности-от безработицата в която живеехме с моето майчинство, до създаването на собствен бизнес и проявяване на разбиране за какво ли не...И точно когато реших,че и аз съм човек и може да имам 1 час за себе си веднъж седмично за да мога да комуникирам с някой различен от децата...се оказа,че неговото его е наранено,понеже..не съм на разположение по всяко време на денонощието!!!
(Да отбележа,че в това време в което не съм била на разположение не съм ходила с друг мъж или дори не съм помисляла за изневяра..,не че има съществено значение...)
Та...въпроса при мен е, защо съм родила децата си на човек, който в крайна сметка не иска да живее с мен?
Ей това ме тормози страхотно...Понеже децата ни са чудесни..В крайна сметка при нас се получи обратното - той ме помоли да "напусна къщата", дечицата МИ ги прати при майка си да ги гледа, тя пък веднага взе да ми ограничава достъпа до тях, за да не се разстройват
..
И да..
Нито съпругът ми сменя жените ежедневно, нито аз,но..от това на дечицата ми не им е по-добре..При живи майка и баща да ги гледа баба им!Добре,че баща им понякога се появява в ролята на рицаря на бял кон!
Е..от известно време спряха да ги скриват, ако много, много съм "помолила" да ги видя!
Хич не ми говори за мъжкото его,че просто нямам думи колко жестоки могат да са хората, независимо мъже или жени, когато мислят само за себе си и пренебрегват нуждите на децата си!
А никой не живее с илюзията,че една жена (или мъж) трябва да остане без "ебач" т.е без секс до края на живота си, защото са се разделили от другата половина на семейството...
Автора на темата има право да се притеснява,че детето му ще е с друг мъж, още по-лошо..че един ден , може да заобича другия повече, може дори да го нарича "тати"..Това обаче си зависи само от него.
Според мен, правилното поведение в случая би било да попита КАК да запази обичта на детето си..Правилното поведение изисква да отделя повече време и особено ВНИМАНИЕ към реалните проблеми на детето. И в никакъв случай да не прави класификации на човека с когото живее детето. Рано или късно, децата порастват и си създават сами преценки за хората и обстоятелствата. За нас като родители е важно д аизградим ценностната система на децата си така,че когато това се случи, преценките им за хората и обстоятелствата да са правилни.
|