Благодаря ти за подкрепата Мамче,
наистина е много унизително подобно отношение,защото ти прощаваш това явно грубиянско потъпкване на достойнството ти от всички страни и очакваш наистина след това поне някакво по-новмално поведение и поне уважение от страна на виновния.А всъщност.....липсва такова,даже е още по-зле,защото той пък се чувства едва ли не,че се е унижил като съм го разконсперирала и е трябвало да се идвинява и обещава какво ли не.И се оказва после,че виновният не е той,а аз...аз съм го била подтикнла и предизвикала да прави така.Ей това неможах да го проумея и наистина винаги съм търсила вината в себе си.След първата му изневяра и посегателсво над мен ....аз наистина се затворих към него и смятам,че това е нормална реакция.И след това всъщност неможех да се държа адекватно,както се очаква от мен като съпруга въпреки,че полагах усилия и вършех много неща пряко волята си,а за компромисите неискам да говоря,много са.Ако той бе променил поне малко отношението и поведението си към е бе показал истинско разкаяние,а не само привидно,за да може да ме задържи понеже му е лесно с мен,тъй като съм безопасна игла,ако беше направил наистина всичко това,което беше обещал,може би щяха да се оправят нещата.Това е неговото лицемерие и фалш,което вече отказах са търпя,но от друга срана немога да си обясня защо се чувствам толкова виновна за решението си и немога да си позволя да заживея по нов начин.Ако аз бях на мястото на мъжа до мен в момента никога,ама никога ни бих се изтърпяла с моята нерешителност и съобразяване с кой ли не все още.А това е най-малкото,което е направил за мен и съм сигурна,че е искрен в чувствата и намеренията си.И аз пак се чудя и накрая ще изгубя и този ки шанс,който едва ли щи ми се предостави втори път от съдбата.Но...ще се примиря,каквото и да се случи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите