Първо трябва да си абсолютно сигурна, че това не е моментна емоция.
Второ - ти си представяш едно мъничко сладко бебче и изобщо не се замисляш, че то расте - не ти идва и на ум дори. Проблемите идват с порастването. Трябва да си много силна за да ги посрещнеш и решаваш сама.
Трето - бъди сигурна, че в това малко /а после и голямо/ човече няма да виждаш баща му, ако това ти е един от мотивите. Ще виждаш само и единствено детето си.
Четвърто - ти го искаш този мъж за баща, а всъщност детето ще расте без баща си - има тук някакво противоречие за мен, изясни си го, все пак.
Пето - не е ли това някаква скрита надежда, че този мъж ще бъде около теб когато се роди детето ви?
Шесто - вероятно този човек има деца - за тях мислиш ли някак? Те нямат вина за твоята любов, нито трябва да бъдат ощетени по някакъв начин от нея. Те са също деца, както би било твоето.
Седмо - детето е за цял живот, опитай се да вникнеш в това - не е въпрос на настроения и желания - то съществува и си иска своето.
Осмо - имаш ли готовността да жертваш своя личен живот, да поставиш себе си на второ място, да защитаваш интересите на детето най-напред? То ще има само теб и ти трябва да си винаги на висота да отговориш на нуждите му - материални и най-вече емоционални.
И накрая - няма кой да поеме вместо теб отговорността за постъпките ти и да ти каже "да, имаш право, действай". Решаваш ти. И стоиш зад решението си докрай, каквото и да се случи!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.