Тези схеми на взаимоотношения са се раззисквали и друг път тук.Едва ли могат да се изчерпат с едно-две изречения.И аз не бих желал да бъда възприеман ,като изцяло свободен мъж,при положение,че децат не са при мен.От друга страна не мога да очаквам и изисквам отношение към децата ми на една нова жена до мен ,такива ,каквито има майка им с тях.Ако успее да постигне хармония с тях-ок,но не бих очаквал чудеса.Бих се радвал на едно средностатистическо разбиране и "влизане в положение".
А по въпросът за 1-вото и 2-то място,бих обобщил-зависи от ситуацията и за какво става дума.Има си моменти,в които детето е на първо и такива,в които партньора е по-важен.Иначе има риск ,детето да усети това,да започне да злоупотребява.И ако се окаже,че не възприема "новия"-край на мамината връзка.Не бих одобрил подобен диктат,ако "новият" се старае,нито съответно емоционално объркване на майката.Има различни деца.Те също носят някаква отговорност за развитието на връзката.Общо взето,смятам,че майката е тази ,която трябва да е регулатора на тези отношения.