Така е в смисъл, че трябва да приемеш този човек изцяло, заедно с всичкия му придружаващ "багаж". Да приемеш, че може да се наложи да си промениш плановете заради "чуждото дете", да си наясно, че може да се наложи да го гледаш болно /да не дава Господ сериозно, ама представи си само, че е при теб за седмица, а мама е надалеч и детето настине, легне с грипче, такива неща/. Не може да предявяваш претенции на един родител и да му определяш кога и как ще си вижда детето, щото ти си благоволил да се пръкнеш в живота му. Ето тия неща имам предвид, това е, което не трябва да позволяваме. Това е, което човек трябва да осмисли, когато започва връзка с човек с дете, незамисимо къде живее то. Детото е на първо място, ти на второ. Ако се справиш добре, ще имаш късмета да изградиш позитивна връзка с това дете, ако не - лоша работа. Най-вече за детето предполагам.
Абе сложно ми се вижда, защото варианти всякакви като се замислиш, готов отговор и рецепта няма. Но си мисля, че трябва да поемаме отговорност за последствията от действията си. Във всякакъв смисъл.
Айде стига, че се замотах нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите