Хм, тук с децата има един такъв сложен момент. Някак си се е настанило едно убеждение сякаш, че децата ако може така да са в нелегалност, да сме независими от тях, да не се пречкат ако може в разни отношения. Да не би случайно да ти хрумне да ангажираш някого с твоето дете и твоите проблеми, щото зер, то това да не би е да е негова грижа. И така се получава ситуацията "тъпкач", според мен. Отнася се за двата пола, въпреки мъжкия род на думичката.
Да, виновни сме, ако го допускаме. Не, не трябва да позволяваме някой да ни поставя условия относно детето ни.
Да, аз искам да мога спокойно да отида на разходка в парка, на цирк, на кино, заедно с детето си и мъж с когото съм преценила, че имам нещо повече от секс. Но това, да се чудиш кога и дали изобщо да запознаеш детето си с някой нов в живота си, щото да не би да се уплаши съотвтния човек, ами тогава просто човека май не струва. Както и другата ситуация, на хората, които предпочитат ако може тези "бившите" деца да изчезнат изобщо.
Мисля си, че трябва да си отстояваме децата и ако някаква връзка ще е нещо повече от "чук и беж", то 1) Децата имат право да са участници в маскарада с всичките произтичащи от това последствия, и 2) съответния нов човек трябва да приеме, че 1+1=1 и няма начин детето да се счита за отделна единица от родителя си. И не ми пробутвайте ония "Детето е твое, отговорността също". И някои други неща са си мои, пък си ги споделяме, нали така.