Може да ме наречете консервативна, но напълно споделям мнението на миръ. Може би защото аз се разведох късно, тоест дъщеря ми беше вече големичка и за мен е немислимо да нарича друг "татко", освен родния си баща.
Вероятно бих го приела единствено в случаите, когато разводът се е състоял, когато детето е било съвсем мъничко и биологичният му баща не е полагал никакви грижи за него. Чувала съм истории, в които биологичният баща изчезва безследно и дори не контактува с детето. Всъщност бащата на детето на моя приятелка не го е потърсил (дори и по телефона) вече втора или трета година. Нещо доста странно предвид факта, че те се разведоха тихо и кротко и тя никога не му е забранявала да вижда сина си. Независимо от това, детето, всъщност тийнейджърът, се обръща към приятеля на майка си с "чичо Г.".