Здравей Eva B.,

Един вид "хипотенузно" :) ще ти пиша, щото в тази материя не съм навлизал, но съм мислил много (наистина много) точно по темата какво аз бих, ако, когато...

Надеждата винаги умира последна, дори когато я нямаме. Подхранва неотговоримите въпроси и пречи на готовността ни за приемане на ставащото станало. Та за мен разковничето е в това сам и лично да упражня контрол - върху мене си и прилежащите ми отношения. Да избирам да избирам и (пак опирайки до надеждата) да се надявам, че ще мога, че ще имам време да го сторя. Бих се борил най-малкото, но може би и само толкоз - да имам време за избраното. Ако се върна към началната притча - бих влязал в сговор, бих победил, бих убедил своя Бог какво и как да прави с мен. Не е въпрос на борене или предаване - бих преместил гледната си точка, бих бил готов и толкоз... Та нали тъй или иначе всичко е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите