Ако знаеш колко пъти съм си мислила, защо не мога да имам същото търпение към мъж и дете, като към котачето.
Моето последното си беше направо находка. Намерих го в един дъжд, на един манастир. Взех го от чиста жал, беше една мокра скимтяща шепичка. Чак у дома като го изкъпах и подсуших видях, че е много красива животинка. И досега съжалявам, че го дадох преди да родя.
Мда, много сериозно почвам да се замислям.