Закачам се за теб, но отговарям и на другите.
Като говорех за лидер нямах предвид лидер, който води хората като Ленин и Сталин. Говорех за онова лидерство, което ти помага да вървиш напред дори и когато масата не е на твоето мнение - както за морални принципи и категории, така и за други неща като начин на обличане, това, което гледаш, слушаш, четеш, правиш и т.н., които малко или много са предопределени от това, в което вярваш. Говорех за онова лидерство (може би не съм съвсем права, че го окачествявам като лидерство), което ти дава увереност, че си на прав път, да повярваш в себе си, да се довериш на вътрешната си убеденост дори и околните не мислят като теб. Защото в противен случай някой друг ти налага линията, посоката ...
Казах го като лидерство, защото се сетих за една колежка, на която все са и повтаряли, че тя е най-добрата и няма никой над нея и сега гази хора, вярва в себе си дори и да не е права. А аз, на която са внушавали, че трябва да не се обажда много и да уважава авторитети, дори си внушавах, че не съм права, че не знам и че не мога. Осъзнах нещата чак след 30-тата си година ... Това при днешните младежи (зависимостта от чуждото мнение и от масовостта) е още по-силно изразено.
А пък вие отидохте при Пол Пот и Сталин ...