Въпросите дето ги задаваш, са толкова според зависи, че няма на къде повече.
На някои деца им е по-трудно, на други по-лесно порастването. Само за пример, със сестра ми имаме 2 години разлика /тоест нищо съществено/, а израснахме по съвсем различен начин, съвсем различни характери сме. Тя правеше проблеми като ученичка, при мен те почнаха след като се омъжих. Е, как оценяваш ролята на семейството?
Дали децата ще обичат липсващия родител, зависи предимно от него. И в много голяма степен от присъстващия. Защо ли? Ами ти ако си заебеш децата и не даваш пет пари за тях, каква обич ще очакваш. В същото време, един разумен родител може да съумее да възпита детето си така, че другия, който липсва, да не е очернен и намразен по дифолт. Случки всякакви, нали така. Така че родителите да си сядат на гащите и да си оправят бакиите помежду си, но никога в ущърб на децата.
Статистика за какво ти е? М? Да ти даде увереност, че имаш Х% шанс за нещо се. Зарежи тая работа. Нема смисъл. Нали знаеш, шанса да падне самолет може да е 0.0001%, но ако ти си в падналия, за теб е 100%.
Това предприемане на нещо заедно, знаеш ли колко капани крие? Знаеш ли колко е възможно да се превърнеш в тати за кино и сладолед, с когото може да се беснее безобразно, да се тича гол в студа, и изобщо всичко дето мама го забранява? Има книжки по въпроса, търси купувай и чети.

Има ли опасност малките деца да викат на друг Татко Хм, нещо ме човърка този ти въпрос, ама хем така, хем иначе. Кво да ти кажа, като изключим това да е под натиска на мама "Дечица, запознаете се с новия ви татко", ако децата се обръщат така към нов партьор на майката, то си мисля, че този човек трябва да го е заслужил стократно и хилядократно. Децата едва ли са чак такива тъпунгери, да не осъзнават значението и уникалността на думите мама/татко. А ако отвътре ги влече, ако човека си го е заслужил, кои сме ние, че да съдим? Последен пример, моя син нарича жената на баща си по име. Когато веднъж му споменах, че тя му се пада втора майка, защото е женена за баща му и такава дума се използва, той си падна от смях и ме обяви за луда "как така ще имам две майки, аз имам една майка и един баща, човек не може да има повече". Това на седем години.

Айде стига толкова, че стана дълго.
Не си пълни главата с буболечки и шишарки. Гледай си детето, дръж се на положение и с достойнство, пък каквото сабя покаже.

ПП. що не вземеш да пишеш все с един ник, па ако и да не е регистриран. Не е много коректно иначе.