Искам да благодаря на всичкi, които ми писъха !!!

Изненадващо за мен, но преобладават мненията, че няма какво да се чака. Нещо което и аз все повече си мисля. Затова и съм тук да пиша, като последна инстаниция от хора дето са патили. Благодаря Ви още веднъж.

Само да уточня, че първо живеехме в къща, и дефакто живехме на втория етаж, а аз работех в офиса на първия, но с вътрешни стълбi. Това си е като в къщи. безбройно много пъти съм работел от хола в нас.

Ако мога като завършак да споделя едно мое мнение.

Мисля, че човек трябва да бъде по-внимателен във връзката си и ако може въобше да предутврати да се стигне до отчуждаване. все повече си мисля, че няма връщане на зад след еднa хладнина. Просто няма как да стане, нали сме си все същите.

Много съм склонен да вярвам на хората , които казват че няма смисъл да се чака. Времето лети. Само за детето ми е много жал!!!

Ако не бях с дете, играта ставаше съвсем друга. Но аз сега дори мен си немoга да позная. Преди бях много рязък и конкретен. Като си помисля какво представлявам в работата, направо не се познавам в личните си отношения сега. Но си давам сметка, че това е заради факта, че осъзнавам загубата на дъщеря си. Т.е никога няма да съм нормално семейство с нея, каквото и да стане след това.

Може да имам късмет и да срещна нова любов, но с дъщерями ще е трудно. Това ме възпираше. И само мъже, който са го изпитали, и наистина милеят за дететo си, могат да ме разберат.

Много често се чудя, защо не се родих едно добиче безкрайно егоистично, дето да не му пука. Имам такива приятели. Имам един немец приятел, той се разведе на 1.5г след свадбата. Изгони жена си и детето като куче, купи и къща на същата улица за да вижда дъщеря си, но ги изгони без да трепне. как му даде сърце

Друг един фен Датчанин, мой много близък клиент, той пък се разведе като чели си копува костюм. Но се уреди с 1 седмица при него детето, една при майката. Това в БГ дума да не става да го отсъдат. Трябва бая да се плати на съдия :)

Иначе в чужбина е смърт!!! особенно ако си чуствителен. ако си с много познати в родината и добро семейсво което да ти липсва. Аз на ден ако не прочета 3 Бг весника, и не гледам БГ новини, все едно са ми отрязали еднара ръка. Виж жена ми се интегира все едно е местна. Това жените много го могат. Те нямат връзка с родината, нямат приятели, нямат спомени.

Ние сме баламурници, аз толко неща искам да показа и разкажа на дъщеря ми за БГ. искам да я заведа на хиляди места. Само това ме крепи. Дано тези ми планове поне оцелеят и дано успеем да изградиме такива отношения!!

Много ви благодаря