Не знам каква е ситуацията и, защо дърщеря ти се държи така (и, какво точно значи ТАКА) и, защо всичко се е стекло по този начин...
но не това е важното! Може да си бил светец в живота си, може и да си се държал ...така, че да си заслужаваш това, което ти се е случило. Няма и да научим, а не и това е важното!
Важното е, каквото и да ти се е случило, каквито и грешки да си допуснал, да ги осъзнаеш и признаеш пред себе си - първо. Второ, да се научиш от тях и да продължиш напред. и, някъде, във времето, ще успееш и да си ги простиш - сигурна съм!
Животът продължава...винаги. Понякога ни поставя тежки изпитания. Понякога, дори, напълно непредизвикано....понякога изисква време, за да осъзнаеш, че единственото нещо в този живот, на което можеш да разчиташ, си ти.
Друго не можеш да купиш. Нито да спечелиш. не, с хиляди левове, не, с години постоянство и жертви, не - с нищо. That's the way it is...
Но, нима, да имаш себе си, е толкова недостатъчно?...
Или, проблемът е, че и това нямаш? Ако го нямаш, още не е късно, да го намериш...отново.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите