|
Душата ми е тотално опустошена, няма пред кого да споделя какво ми се случи преди седмица, чувствам се толкова обидена, безсилна, глупава...
И така-три години пилях по голямата любов, оказа се че тя не е голяма, а по-скоро невъзможна. Двамата бяхме тотално различни-той богат и световно известен в неговата си област, а аз бедна и тоталано неизвестна..Както и да е, той толкова много ме амбицира, че смених професията, фирмата...тръгнах от нулата, всяка вечер се прибирах за да уча и експериментирам и така...от 2 месеца вече съм шеф на екипа, който е само от мъже:-) Направих чудеса от храброст, но успях. Той-моята голяма лубов, още не знае, има само известни подозрения за резкия завой в живота ми, но само толкова. Не поддържаме никаква връзка, но доскоро сърцето ми беше само негово....не допусках никого до себе си, вижах се с разнi мъже на кафе, но само на кафе:-)
Преди месец се появи нов мъж в живота ми, след 3 годишана съпростива от моя страна. Беше красив, много умен и изглеждаше някак добър. Запознах го с един куп познати, гордеех се с него.Мислех, че най-накрая съм открила човека, с когото искам да прекарам остатъка от живота си, струваше ми се почти перфекетен. Прекарвахме много време заедно, връзката се разви доста бързо-той правеше какви ли не планове за нас двамата, а аз бях ужасно предпазлива, усещех, че ни липсва онова нещо наречено любов....но си мислех, че с времето нещата ще си дойдат на място:-)
Както и да е, точно преди седмица, след 2-дневно пълно мълчание от негова страна, той ми прати е-майл, за да ми каже, че се връща при бившата си приятелка-жена с дете от друг мъж, която го била зарязала малко преди да се запознаем, защото имала проблеми с дететео. Сега проблемите й били решени и те можели да бъдат заедно...Трудно ми е да опиша как се почувствах, бях ударена като от гръм. Не знаех какво да напиша, но се окупитих написах кратък отговор, че няма пробем и че аз съм занела, че не си пасваме и ей такива ала-бала неща...пожелах успех и толкова. Неговата наглост стигна до там, че пак ми написа да ми благодари за прекрасните мигове и т.н. Тогава, ако можех, щах да го убия-не стига, че ме беше използвал, ами искаше и да удължи агонията ми. Написах доста по-рязаък отговор и помолих да ме остави на мира, защото ако наистина са се обичали да не са се зарязвали......офф, бях груба, но така или иначе няма да се виждаме повече, така че не ми пука много;-)
Исках само да споделя с вас какво ми беше-грешката беше моя, защото вложих толкова много нежност, надежди, илюзии в новата връзка, а всичко рукна...ей така за миг. Отгоре на всичкото още съшия ден случайно видях онзи мъж, заради който тотално промених живота си-поговорихме за няколко минутки, той се държеше недодялано, изглеждаше ми циничен, погрознял...за пръв път от три години в сърцето ми не трепна нищо...За един ден успях да разбия мита за двама мъже....как може да ми е толкова, толкова гадно...иде ми да се гръмна...
|
да споделя с вас, че нямам с кого:-(
