може би темата е по скоро за психоложкия клуб, но синът на приятеля на майка ми е на 16 . Имал е тежко детсво заради развода на родителите си. Той е едно дете и още преди развода във всичко му е угаждано, пращан е в луксозни колежи, от които го изключват , след развода става още по проблемно дете. за него се грижи баща му, защото майка му го оставя и това е тежка травма за сина.
баща му полага още по усилени грижи за него, майка му след половин една година и тя се подвключва, но то вече е раязстроено и депресирано.
момъкът е с тежко "детство"/сори ама за мен на 16 едно момче и момиче не е дете, поне и в българия, но действието става в чужбина/ ходи бие се. в някакъв момент се нахвърля на приятеля на майка си и го вкарват в училище за проблемни младежи. през този период майка ми се запознава с въпросния татко на тоз младеж. Сега на младежът ще му подаряват мотор за рождения ден го чакат да го изписват от изправителноъо, но той се държи много много грубо по телефона и бащата е луднал и много се притеснява. бащата е в нещо като депресия заради сина си и постоянно се самообвинява , че не е добър баща.
Майка ми пък се притеснява, че изобщо не знае как да се държи с тоз момък, дори и да я запознаят, за което шансът май не е голям. бащата не иска да направи нищо, което би депресирало сина му. законите в тази държава са строги и дете на 16 не може да бъде оставяно без надзор дори и за ден, даже дори и за половин.
Не искам да се нахвърляте върху мен, но за мен този младеж е в някакво отношение лигльо, защото на 16 аз вече живеех сама в чужбина и поработвах от малко малко да си платя луксозния колеж, в който бях приета след конкурс и със стипендия.
Сега и бащата и майката се съдят и се надцакват за любовта на сина, той се троска и на двамата изобщо ад.няма кой изобщо да/извинявам се/- му тегли една майна и го свали на земята, а после и двамата родители страдат защо е толкова повреден сина им, защо не иска да учи и тн.
Та майка ми в периферията на този тайфун изобщо не знае кво да прави. изнесла се е от таткото и от една страна много му съчувстваше и на него и на сина, но вече като цяло започва да се дразни. бащата вече ходи броди като сянка, изпада в лабилни настроения и си го изкарва на нея, само за това говори, само за това мисли.
Нормално ли е това като става дума за младо момче с финансови възможности, здраво право без грам проблем в живота, и с много хора , които всячески се опитват да му угодят. Какво да прави майка ми? Аз я съветвам просто да се оттегли временно и да не се занимава със семейство Адамс , докато момчето и баща му не се оправят по между си. Обаче ония пич таткото/ аз много го харесвам и наистина е добър човек, но и той е малко чалнат/ хем не иска майка ми да му се пречка, хем много се разстройва ако тя не е до него.
Според мен момчето е наранено от това, че майка му го е оставила и сега се опитва да си го върне и на двамата. а понеже те му връзват , той си позволява да им се качва много сериозно на главата.
п.с. За майка ми това е пълен тъч, защото нейните възгледи за родителстване са много много различни.Ние със сестра ми си се оправяме от много малки.
|