На мен по-скоро мисълта ми беше, че и без да поддържаме редовно връзка може да имаме определено отношение към някого.. хубаво или лошо. А щом някога сме обичали, защо да е лошо - то си е за нас.. За кой е най-важно какво има в сърцето ни?
Пък и вярата че хората могат да бъдат различни, не винаги помага, но и не ограничава.. Какво би било ако гледахме с такива очи, при същите обстоятелства? Не да бъдем мекушави, или манипулируеми, или неразумни, да забравим болката или случилото се, а просто различен поглед към хората и света.
Случилото се е случило. Животът си остава наш и решенията наши. Но защо трябва да се ограничаваме да обичаме и да вярваме, каквото и да правят околните? Това е нещо в нас, не зависи от тях.. Така си мисля..
Не казвам че е толкова просто да се направи.. Когато има рани особено.. Но си мисля че си е вродено в нас да го можем.. no matter what.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от niq75 на 17.06.07 22:37.