знаеш ли-отдавна си мечтаех да скачам с ластик, но не вървеше сама да се отнеса...когато се записах не осъзнавах в какъв джас се вкарвам, осъзнах го петъка преди скока-е цяла нощ почти не мигнах, а когато затворех очи и се унасях скачах все без въже:-), в съботата- ОК, докато не стигнахме мостовете...дотук почти е страха, след това е ината и да не би да се откажеш в последният момент. МАлко да се похваля- била съм направила много красив скок и не вярваха, че никога не съм скачала...усещането е скоростно и невероятно, свистене на въздуха и главоломно приближаване- дъх и ластика те спира от размазване. Майтап- наистина е неописуемо и пак ще скачам, следващият път в пещера, след това от Аспаруховия мост...та така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите