|
Тема |
За "мястото" до теб... |
|
Автор | Airy (Нерегистриран) | |
Публикувано | 17.06.07 21:01 |
|
|
Малко след като се разведох, чух от един случайно срещнат познат на мой приятел, който също беше разведен следната реплика "По-добре да съм сам, но да знам, че мястото до мен е свободно, отколкото да бъде заето от неподходяшия човек"
Чувствате ли така нещата? Понеже аз наскоро се разделих с първото ми гадже след развода и въпреки, че много страдах (и все още даже)..напоследък странно започвам да се чувствам добре. В центъра на цялата болка от раздялата се заражда усещането за цитираната реплика по-горе..
Сега отново съм сама, но някакси.. се чувствам свободна. И даже нещо повече..май нямам нужда от никой...Ужас..дали не се оформя у мен синдромът на "старата мома".....в преносен смисъл де:)
Ми така де...
Имам си прекрасно детенце, добра работа, добри доходи...
Замислям се..каква всъщност нужда се опитваме да запълним с желанието си да имаме "половинка". Задавали ли сте си въпроса? Кое точно ви липсва..кое е това нещо което не можете да направите без "Него"..кое е това което ви кара да искате мъжко/женско присъствие..Леле..да не ставам егоцентрична мъжемразка?:))) Нееее....не съм...(някой мъже са така умопомрачително привлекателни, чеее..:))))....ама...сериозно..мислех си....Какво точно търсим в една връзка, особено след като вече сме се разввели веднъж...
Вие какво търсите?
Просто компания, Секс, Приятел..понеже всяко едно от тия неща може да се уреди и без присъствието на мъж/жена..
Или непременната нужда да не сте сами..което е вследствие на пак нещо от гореизброените... Замисляли ли сте..от какво ТОЧНО имате нужда? Дали не може сам човек да си бъде самодостатъчен?
Хм..май изместих темата на постигна..ама аре...:)
|
| |
|
|
|